Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизмът е често срещано ендокринно заболяване, при което щитовидната жлеза (разположена в предната част на шията) не произвежда достатъчно тиреоидни хормони (Т3 и Т4).

Тези хормони са от съществено значение за регулирането на метаболизма, енергийните нива и телесната температура, като по същество контролират скоростта, с която тялото използва енергия. Когато нивата им са ниски, телесните функции се забавят. Най-честата причина за хипотиреоидизъм е автоимунното заболяване Тиреоидит на Хашимото, при което имунната система атакува и постепенно разрушава тъканта на щитовидната жлеза. Други причини могат да бъдат лечение на хипертиреоидизъм (с радиоактивен йод или операция), някои медикаменти, дефицит на йод, или вродени дефекти.

Симптоми

Тъй като заболяването води до забавяне на метаболитните процеси, симптомите обикновено се развиват бавно и постепенно, често бивайки объркани с нормални признаци на стареене или други състояния:

• Хронична умора и отпадналост: Постоянно чувство на изтощение, което не се подобрява с почивка.
• Повишаване на теглото: Въпреки нормален или намален прием на храна, тъй като метаболизмът е забавен.
• Непоносимост към студ: Чувство на студ дори при нормални температури.
• Кожа и коса: Суха, груба кожа, чупливи нокти и косопад.
• Неврологични и психични симптоми: Забавяне на мисловните процеси, проблеми с паметта и концентрацията, депресия.
• Сърдечно-съдова система: Забавен сърдечен ритъм (брадикардия).
• Други: Запек, мускулни болки и скованост, подуване на лицето и подпухналост, особено около очите.

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез кръвни тестове. Основният показател е измерването на Тиреостимулиращия хормон (ТСХ). При хипотиреоидизъм, ТСХ е повишен, тъй като хипофизата се опитва да “стимулира” неработещата щитовидна жлеза да произвежда повече хормони. Измерват се и нивата на свободния Тироксин (fТ4), които обикновено са ниски. Ако се подозира Тиреоидит на Хашимото, се изследват и антителата (Anti-TPO и Anti-Tg). В някои случаи се прави и ултразвук на щитовидната жлеза за оценка на структурата ѝ.

Лечение

Лечението на хипотиреоидизма е изключително ефективно и се състои в заместителна хормонална терапия.

• Левотироксин (синтетичен Т4): Това е стандартното лечение. Пациентите приемат дневно синтетична форма на хормона Тироксин (L-Тироксин).
• Дозиране: Започва се с ниска доза, която постепенно се увеличава до достигане на оптимални нива на ТСХ, което означава, че метаболизмът е възстановен. Дозата е строго индивидуална и изисква периодично проследяване на ТСХ и fТ4 (обикновено на 6 до 12 месеца) от ендокринолог.
• Прием: Левотироксинът се приема на гладно, 30 до 60 минути преди първото хранене или прием на други медикаменти, тъй като неговата абсорбция може да бъде повлияна от храна и добавки (особено калций и желязо).
• Прогноза: Хипотиреоидизмът е доживотно състояние, но при стриктно спазване на терапията, пациентите могат да водят напълно нормален и здравословен живот.

Синоними: Хашимото, Ленива щитовидна жлеза, Висок TSH, Микседем