Запази час

Глождене, парене, смъдене, зачервяване, чувството за сухота в очите, които почти всички чувстват, е също възрастов процес и не можем да го избегнем. След 60-те е необходимо да се ходи на офталмолог веднъж на 2-3 години. При смяна на очилата да се проверят очните дъна и стойностите на вътреочното налягане. И да не се страхуват от операцията – тя е шанс да живеят пълноценно и със самочувствие.

Основните социално значими заболявания на хората в по-напреднала възраст са катарактата, която е проблем на стареенето, глаукомата, късните последствия на диабета. Има и още едно заболяване, което се развива с възрастта. То наистина е бич в социално богатите държави и проблем по принцип на застаряването - сенилната макулна дегенерация. Що се отнася до диоптрите – те също се променят с възрастта. Далекогледството нараства, миопията (късогледството) също, но до един определен период - до 20-те години, след това остава постоянно, а към 40-годишна възраст според пациентите има намаляване на диоптрите. Ние специалистите обаче говорим за лъжлива промяна на диоптрите, защото късогледството си стои - те не виждат надалече без очила, но за близо намаляват. Останалите пък хора, които никога не са носили очила, след 40 години започват да носят. Това е процес - „старческо далекогледство”, с медицински термин пресбиопия, която се коригира с постепенно нарастващи диоптри – на всеки пет години с половин до 60-годишна възраст, когато този процес приключва. И затова на 40 години носим един диоптър очила или изобщо не сме носили, а на 60 – плюс 3.

Смешно е да говорим, че катарактата се лекува с капки и с билки. Досега няма открито консервативно медикаментозно лечение за това заболяване. Тя се лекува само и единствено по оперативен начин. В резултат на изменение на биохимичния състав на лещата, също и поради нарушение на нейното кръвоснабдяване и хранене и задържане на UV лъчите като бариера тя става плътна и непрозрачна. Светлинните лъчи трудно проникват през такава помътнена леща и човек започва да вижда околния свят като през запотено стъкло. Постепенно катарактата се увеличава, а остротата на зрението отслабва още повече. Впоследствие човек престава да различава очертанията на предметите и вижда само светли петна. Обикновено се засягат и двете очи, въпреки че едното може да се разболее няколко месеца преди това. Катарактите са много видове, но най-разпространена е обикновената, сенилна, старческата катаракта или „старческо перде”. Определено мога да кажа, че през последните 10 години изживяхме истинска революция, тъй като технологията в оперативното лечение – специално машините и инструментариумът, се подмени коренно. Аз започнах да оперирам катаракти през 1990 г. До 2000 г. съм сменил личната си техника 5 пъти, а през последните 8 години - 3 пъти. И всички те са все по-добри и по-добри. Какво означава това? Не винаги всяко ново нещо е хубаво. Но тук става въпрос за една технологична инвазия, за скъсяване времето за самата операция. Подобриха се самите вътреочни лещи, възможностите за корекция с тях и се скъси извънредно много рехабилитационният период за тези болни. Сега операцията се извършва под микроскоп и трае най-много 10 минути. За обезболяване и обездвижване на окото се използват само капки. Зрителната рехабилитация на оперираните е няколко часа или дори минути, тъй като непосредствено след ставане от операционната маса голяма част от тях се качват на колите си и си отиват вкъщи, шофирайки сами.

Доскоро се смяташе, че лещата трябва да се отстрани чак когато катарактата “узрее”. Но благодарение на усъвършенстването на техниката, която се използва сега, необходимостта от пълното помътняване на лещата отпадна и оперативната намеса може да бъде извършена във всеки един стадий от заболяването. С интракапсулни операции на катаракта, които се изразяват в премахване на лещата заедно с капсулата без имплантация на друга леща или с имплантация на т.нар. преднокамерни лещи, се получаваха големи усложнения. Ние в България приключихме малко преди или малко след 90-те години с тази методика. После дойде ерата на екстракапсулната катарактна абстракция, при която се правеше доста по-голям разрез, през който по механичен начин се екстрахираше лещата и след това през този разрез се поставяше твърда вътреочна леща. Използваха се няколко конеца, които се сваляха между 45-ия ден и 3 месеца. Тези операции даваха един доста голям постоперативен роговичен астигматизъм, което смущаваше зрението и зрителния комфорт на пациентите. Освен това имплантите, вътреочните лещи, не бяха на такова високо ниво, на каквото са сега. От 1995 г. навлязохме в нова ера при операциите на това заболяване. Въведохме факоемулсификация, ултразвуковата технология или “лазер” както го наричат възрастните пациенти, и за пет години изведохме тази методика във водеща при оперативното лечение на катаракта. И сега в 70 - 80 на сто от операциите в цялата страна се извършват по този начин срещу 30 през 2003 г. Ето затова говоря за революция в технологиите. Днешните машини са снабдени с много сензори и по време на самата работа контролират и предупреждават хирурга за евентуална опасност. Те дори говорят в буквалния смисъл на думата. Все още, разбира се, е водещо мястото на хирурга, но така или иначе възможностите за усложнения са сведени наистина до минимум. Само преди 10 години честотата на усложненията при тези операции беше 1 на сто, сега тя е по-малко от 1 на 1000.