Гестационен диабет

Гестационният диабет е метаболитно нарушение, което се появява по време на бременност и се дължи на хормонални промени, водещи до намалена чувствителност към инсулина.

Панкреасът трябва да произвежда повече инсулин, за да поддържа нормални нива на глюкозата, но когато не успее да компенсира, стойностите се повишават. Състоянието обикновено се проявява в средата на бременността, когато плацентарните хормони са най-силно активни. Причините включват наследственост, наднормено тегло преди забременяване, понижена физическа активност и предразположеност към инсулинова резистентност.

Симптоми

При голяма част от жените гестационният диабет протича без явни оплаквания. Това е една от причините скринингът между 24–28 г.с. да е задължителен. Все пак, при някои бъдещи майки може да се наблюдават:

• засилена жажда и по-често уриниране;
• усещане за умора или отпадналост;
• повишен апетит или епизоди на глад;
• замъглено зрение (рядко и обикновено временно).

Тези симптоми често се припокриват с нормалните промени по време на бременността, затова не са надежден ориентир и се разчита основно на лабораторни изследвания.

Рискови фактори

Жени, които имат един или повече от следните рискови фактори, са по-склонни да развият гестационен диабет:

• предишен гестационен диабет или раждане на бебе над 4 кг;
• изразено коремно затлъстяване или наднормено тегло преди бременността;
• фамилна анамнеза за диабет тип 2;
• възраст над 30–35 години;
• поликистозни яйчници (ПКЯС) или изявена инсулинова резистентност преди зачеване.

Лечение и проследяване

Лечението на гестационния диабет е индивидуално и цели поддържане на нормални стойности на кръвната захар, за да се намалят рисковете за майката и бебето.

Първата стъпка е индивидуален хранителен режим, който осигурява пълноценни хранителни вещества, без да предизвиква резки колебания в кръвната захар. Често се препоръчват по-чести, но по-малки хранения, богати на фибри, сложни въглехидрати и качествени протеини.

Умерената, адаптирана към бременността физическа активност подпомага метаболизма на глюкозата и подобрява инсулиновата чувствителност.

Когато тези мерки не са достатъчни, се прилага инсулинова терапия, която е напълно безопасна за плода. По време на лечението се извършва често измерване на кръвната захар и ултразвуково проследяване на развитието на бебето.

След раждането състоянието обикновено изчезва, но жените, които са били засегнати, остават с повишен риск от диабет тип 2. Затова се препоръчва контролно изследване 6–12 седмици след раждането и периодичен мониторинг през следващите години.

Синоними: Диабет по време на бременност, Висока захар при бременни, ГЗД