Периферна невропатия

Периферната невропатия е състояние, което възниква при увреждане на периферните нерви, които пренасят информация между централната нервна система (мозъка и гръбначния мозък) и останалата част от тялото (ръце, крака, вътрешни органи).

Това увреждане нарушава комуникацията, засягайки сензорните (чувствителност), моторните (движение) или автономните (неволеви функции) нерви, или комбинация от тях.

Причини и Симптоми

Най-честата причина за периферна невропатия в световен мащаб е неконтролираният захарен диабет (диабетна невропатия), поради високите нива на кръвна захар, които увреждат нервните влакна. Други причини включват автоимунни заболявания, травми, инфекции, дефицит на витамини (особено B-групата), излагане на токсини и някои медикаменти.

Симптомите обикновено започват в крайниците (пръстите, стъпалата) и могат да се разпространят нагоре. Те включват:

• Нарушена чувствителност: Изтръпване, мравучкане, изгарящо усещане или пълна липса на чувствителност.
• Болка: Остра, пронизваща или пареща болка.
• Двигателни нарушения: Мускулна слабост, спазми и загуба на мускулна маса.

Диагноза и Лечение

Диагнозата се поставя чрез неврологичен преглед и специфични тестове като електромиография (ЕМГ) и изследване на нервната проводимост (ЕНП), които оценяват функцията на нервите.

Лечението е насочено към:

• Третиране на основната причина: Строг контрол на кръвната захар при диабет или коригиране на витаминния дефицит.
• Облекчаване на болката: Използват се специфични лекарства, като антиконвулсанти (напр. Габапентин) или някои антидепресанти, които помагат за контрол на нервната болка.
• Физиотерапия: За поддържане на мускулната сила и функция.

Синоними: Полиневропатия, Нервно увреждане, Дегенерация на периферните нерви