ОСТ ангиографията има ключова роля в ранните стадии на глаукома

Автор: Д-р Мария Бенова

Методът е особено полезен за разграничаване на промени, свързани с миопия и глаукома.
Изследването е метод на избор за диагностика и проследяване на глаукома при късогледи очи.

През изминалата седмица отбелязахме Световната седмица за борба с глаукомата (В очна клиника „ПЕНТАГРАМ“ имахме безплатни прегледи по този повод). Инициативата има за цел да повиши осведомеността за заболяването и да насърчи ранното му откриване чрез редовни профилактични прегледи. Терминът глаукома обобщава редица нозологични единици с различна и ненапълно изяснена причина и механизъм на развитие. Общото за тази група очни забоявания е, че водят до увреждане на зрителния нерв и причиняват необратима загуба на зрението, ако не се лекуват.

За това каква е ролята на ОСТ ангиографията – високотехнологично изследване, което се провежда в Очна клиника „ПЕНТАГРАМ“ и във всички големи очни центрове при диагностициране на глаукома и  за проследяването на заболяването, обяснява д-р Мария Бенова. Д-р Бенова е специалист по офталмология с над 20-годишен опит и професионални интереси в областта на диагностиката и лечението на заболявания на предния очен сегмент, глаукома, катаракта, както и медицинската ретина и окулопластиката. В МЦ „ПЕНТАГРАМ“ тя консултира пациенти с направление по НЗОК, по здравен фонд или срещу заплащане. Записването става онлайн от ТУК  или на тел. 0700 91 191.

Първичната откритоъгълна глаукома е най-разпространеният тип глаукома, характеризиращ се с безсимптомно начало и къснo диагностициране. Наричана е „тихият крадец на зрението“, защото загубата на зрение обикновено настъпва бавно и безсимптомно за дълъг период от време.

Един от основните рискови фактори за развитието на глаукомата е повишеното вътреочно налягане, което води до увреждане на нервните влакна изграждащи зрителния нерв и до загиване на ретиналните ганглийни клетки. Въпреки това, значителна част от пациентите развиват първична откритоъгълна глаукома при стойности на вътреочното налягане в нормални граници.

Ето защо, едно от големите усилия в съвременната офталмология е насочено към идентифициране на рисковите фактори и ранното откриване на заболяването. Особено, когато се предполага, че рискови фактори, различни от вътреочното налягане, имат относително по-голямо значение при първичната откритоъгълна глаукома.

За щастие разполагаме с много технологии, които да ни помогнат в диагнозата на глаукомата. Въпреки това, новите възможности винаги са добре дошли, особено ако те увеличават способността ни да откриваме и проследяваме заболяването, като същевременно правят посещенията в клиниката по-леки за пациентите.

ОСТ ангиографията е точно такъв вид технология. Тя позволява наблюдението на кръвния поток в ретината, като ни дава нов начин за оценка на състоянието на ганглийните клетки, които могат да бъдат унищожени от заболяването.

Една от теориите за развитието на глаукома е съдовата, според която глаукомната оптична невропатия е резултат на недостатъчния кръвоток към диска на зрителния нерв вследствие на повишено ВОН или други фактори понижаващи кръвния дебит. Глаукомното увреждане на зрителния нерв настъпва при условия на понижено очно перфузионно налягане. По тази причина глаукомата често се асоциира със заболявания със съдова дисрегулация – например мигрена и синдром на Рейно. Системната артериална хипертония е свързана с настъпването на локална съдова дисрегулация и също може да бъде разглеждана като рисков фактор за глукома. Резултатите от проучванията в тази насока не дават еднозначен отговор.

Интересно е, че когато първоначално е използвана ОСТ ангиография при глаукома е установена понижена съдова плътност в равнината на lamina cribrosa. Ламина криброса е решетъчна, подобна на сито структура, разположена в задната част на окото, където снопчетата от нервни влакна на зрителния нерв излизат от очната ябълка, за да се насочат към мозъка. Дефицитът на кръвоток в ламина криброза е интригуващ, тъй като това е потенциалното място, където повишеното вътреочно налягане може да повлияе на перфузията на зрителния нерв. За рутинни диагностични цели обаче, дискът на зрителния нерв не е идеална цел за изображение поради засенчване на невралната тъкан от множество големи кръвоносни съдове и силно променлива геометрия на ръба на диска. Оказва се, че повърхностната съдова зона е най-подходяща при изследване на глаукома. OCT ангиографските сканирания се правят в областта на макулата и зрителния нерв.

Установено е, че възпроизводимостта на измерванията на кръвния поток е лоша. Основната причина е, че скоростта и обемът на кръвния поток се влияят от вариациите във физиологичното състояние на пациента, от концентрацията на кислород във вдишваната газова смес и от визуалната стимулация. Вероятно има и много други фактори, които влияят на кръвния поток. Възпроизводимостта на измерванията на плътността на съдовете чрез OCT ангиографията обаче е отлична. За оценка на глаукомата, съдовата плътност и по-специално капилярната плътност е идеалният показател за диагностика и мониторинг.

При всички пациенти с глаукома вече рутинно извършваме ОСТ ангиография. Но в няколко клинични констелации ОСТА ни носи допълнителна информативност. Например в много ранните стадии глаукома дисфункционалните ганглийни клетки имат намален метаболизъм, което води до намалена капилярна плътност. Тази намалена плътност се открива чрез OCT ангиография, преди загиването и последващото изтъняване на слоя на нервните влакна и на ретиналните ганглийни клетки, което може да бъде открито чрез структурна OCT.

При пациенти с висока миопия, данните от стандартните изследвания при глаукома като компютърна периметрия и конвенционалната ОСТ са неточни, което затруднява разграничаването между истински изменения, свързани със заболяването, от фактори свързани с високата миопия. От друга страна, плътността на съдовете не намалява в здраво миопично око, ето защо методът е полезен за диагностика и проследяване на глаукома при късогледи очи.

ОСТ ангиографията се оказва полезна и при пациенти с глаукома и наличие на парацентрален дефект в зрителното поле. При този тип промени ОСТ ангиографията е по-чувствителният метод от стандартната ОСТ и открива дефицит в съдовата плътност преди да са настъпили промени в структурната ОСТ.

За разлика от структурната OCT, OCT ангиография не показва значителен прагов ефект и остава полезен метод за проследяване на прогресията на глаукомата в напредналите стадии на заболяването.

ОСТ ангиографията е полезен метод както за пациентите, така и за офталмолозите в стремежът ни да разберем по-добре патогенезата на това социално значимо заболяване. Методът може да се използва като допълнение към стандартните изследвания за глаукома и е от особено значение при пациенти с високо късогледство, много ранна, както и напреднала глаукома и при някои специфични промени в зрителното поле. Ограниченията на метода са честото наличие на артефакти в изображенията и по-малкият брой на стъпките в динамичния диапазон на параметрите на ОСТ ангиографията, затова резултатите трябва да се интерпретират с внимание от специалист офталмолог.