Д-р Даскалов: Глаукомата каквото вземе не връща
Един от най-опитните очни хирурзи в България за повишеното вътреочно налягане и лечението на глаукомата
Втора част на интервю на Гергана Хрисчева с д-р Веселин Даскалов, управител и главен очен хирург в Специализирана очна клиника “ПЕНТАГРАМ”, в подкаста на БНР “В центъра на системата”
Първата част от интервюто на д-р Веселин Даскалов за подкаста “В центъра на системата”, посветено на съвременното лечение на катаракта, можете да чуете и прочетете от ТУК.
“България разполага със съвременни възможности за диагностика и лечение на глаукомата, включително с най-ново поколение импланти, но успехът зависи преди всичко от ранното откриване на заболяването, подчерта в подкаста на БНР “В центъра на системата” офталмологът д-р Веселин Даскалов – управител на Очна клиника и Медицински център “Пентаграм”. Според него най-голямото предизвикателство остава фактът, че глаукомата протича без симптоми и когато пациентът разбере, че има проблем, увреждането често вече е необратимо.
“Глаукомата е тихият крадец на зрението. Тя е наречена така, защото каквото вземе, не го връща. Атрофиралият зрителен нерв не може да бъде възстановен, предупреди д-р Даскалов.
По думите му в България вече има достъп до модерни хирургични импланти, които показват много добри резултати при пациенти, при които медикаментозното лечение не е достатъчно. Въпреки това специалистът е категоричен, че нито една операция не може да възстанови вече загубеното зрение – единствената възможност е заболяването да бъде открито навреме и да се спре неговото развитие.
Има ли светлина в тунела за българското здравеопазване?
Според д-р Веселин Даскалов, независимо от всички трудности, българското здравеопазване продължава да функционира и да предлага достъпна медицинска помощ.
“Не можем без него. Колкото и да си мислим, че здравеопазването се проваля, то не се проваля. Да, преживяваме катаклизми и продължаваме да ги преживяваме, но все още не можем да намерим онзи модел, който да удовлетворява едновременно лекарите и пациентите, каза офталмологът.
Според него често най-критичните оценки за българската медицина идват в контраст с поведението на сънародниците ни, живеещи в чужбина.
“Вижте какво се случва всяко лято. Хората, които се връщат от чужбина, почти задължително посещават лекар и стоматолог тук. Често ми казват: “Идвам в България, защото ви вярвам.” Това е показателно”.
Най-големият проблем – липсата на медицински сестри
По думите на д-р Даскалов кадровата криза вече не е свързана толкова с лекарите, колкото с медицинските сестри.
“Това е най-болезнената тема за мен като управител на лечебно заведение. При медицинските сестри положението е трагично. Лекари имаме достатъчно и то квалифицирани, но сестрите са крайно недостатъчни”.
Той изрази надежда, че превръщането на специалността “медицинска сестра” в защитена професия и безплатното обучение ще дадат резултат през следващите години.
Според него положителна промяна настъпва и с навлизането на оптометристите в офталмологичната практика. Вече повече от десетилетие Софийският университет обучава бакалаври по оптометрия, които постепенно започват да намират място в очните клиники.
“Оптометристите много добре подпомагат работата ни. Те извършват голяма част от инструменталните изследвания – оптична кохерентна томография, периметрия и други специализирани тестове. Те имат подготовка именно за тази дейност и са ценен помощник на офталмолога.”
Снимка: Гергана Хрисчева, БНР
Според д-р Даскалов подобна практика вече компенсира частично недостига на медицински сестри в специализираните очни центрове.
Достъпна ли е офталмологичната помощ?
Въпреки критиките към здравната система офталмологът смята, че пациентите в България разполагат с добра мрежа от специалисти и възможности за диагностика.
“Имаме достатъчно добре обучени специалисти и съвременна апаратура. Днес дори в много областни градове има периметри и очни скенери, с които глаукомата може да бъде диагностицирана в ранен стадий. Именно ранното откриване е ключът към запазването на зрението.”
Той подчертава, че модерната медицина вече разполага с технологии, които позволяват заболяването да бъде проследявано много по-прецизно, отколкото преди години. Най-големият риск обаче остава закъснялото посещение при специалист.
“Пациентът често няма никакви оплаквания. Именно затова глаукомата продължава да бъде едно от най-коварните очни заболявания.”
Защо глаукомата е наричана “тихият крадец на зрението”?
Глаукомата е една от водещите причини за необратима слепота в световен мащаб, а най-голямата ѝ опасност е, че в ранните си стадии протича почти без симптоми.
“Глаукомата е невродегенеративно заболяване, при което се уврежда зрителният нерв вследствие на неадекватно поддържане на вътреочното налягане. Наричат я тихия крадец на зрението, защото пациентът дълго време няма оплаквания и често разбира за проблема, когато вече е настъпила необратима загуба на зрение“, посочи още д-р Веселин Даскалов.
По думите му заболяването далеч не се изчерпва с повишеното очно налягане – това е само един от показателите, които специалистите проследяват.
Не всяко високо очно налягане означава глаукома
Една от най-разпространените заблуди е, че всяко повишено вътреочно налягане означава глаукома.
“Само налягането не поставя диагнозата. Имаме състояние, наречено очна хипертензия – пациентът има високо вътреочно налягане, но няма увреждане на зрителния нерв и няма промени в зрителното поле. Това не е глаукома.”
Подобно състояние се среща често при по-млади хора, които прекарват дълги часове пред компютър или извършват работа, изискваща продължително взиране в близко разстояние.
Работата по 10–12 часа пред монитор, продължителното четене или заниманията с дребни детайли натоварват акомодацията на окото. Това може да доведе до временно повишаване на вътреочното налягане, без да има глаукомно увреждане, допълни офталмологът.
В тези случаи лечението е различно и е насочено към подобряване на зрителната хигиена, намаляване на зрителното натоварване и, когато е необходимо, използване на медикаменти.
Глаукомата не винаги протича с високо очно налягане
“Освен класическата глаукома с повишено вътреочно налягане има и пациенти, при които налягането остава в нормални граници, но въпреки това зрителният нерв продължава да се уврежда.
Имаме глаукома с високо налягане, глаукома с нормално налягане и дори глаукома с ниско налягане. Именно затова диагнозата никога не може да бъде поставена само след измерване на очното налягане.”
Това е причината офталмолозите да използват комплекс от специализирани изследвания.
Трите основни изследвания, които поставят диагнозата
Според д-р Даскалов диагнозата глаукома се основава на три задължителни критерия.
1. Измерването на вътреочното налягане.
2. Изследването на зрителното поле (периметрия), което показва дали пациентът започва да губи периферното си зрение.
3. Оптичната кохерентна томография (ОСТ), чрез която се измерва дебелината на нервните влакна на зрителния нерв и се установяват най-ранните признаци на увреждане.
“Съвременните апарати вече могат не само да измерят дебелината на нервните влакна, но и да оценят кръвоснабдяването на зрителния нерв. Това ни позволява да откриваме заболяването значително по-рано, отколкото преди години.”
Как загива зрителният нерв?
По думите на специалиста основният проблем е, че повишеното вътреочно налягане постепенно нарушава кръвоснабдяването на зрителния нерв.
“Повишеното налягане притиска малките кръвоносни съдове, които хранят зрителния нерв. Развива се хронична исхемия и нервните клетки започват постепенно да загиват.”
Именно затова глаукомата се разглежда не само като очно, но и като невродегенеративно заболяване.
Снимка: pixabay.com
В миналото част от специалистите са я определяли и като съдово заболяване, тъй като често се наблюдава заедно с тромбози на ретинните съдове и други нарушения на кръвоснабдяването.
“При възрастните хора нарушеното кръвообращение в окото може да доведе до образуване на тромби. Не са редки случаите, в които глаукомата се съчетава със съдови оклузии на ретината.”
Най-честата форма остава безсимптомна
Около 70-80 процента от всички пациенти страдат от първична откритоъгълна глаукома – форма, която може да остане незабелязана години наред.
“Това е най-коварната форма. Няма болка, няма зачервяване, няма внезапно намаляване на зрението. Заболяването се открива случайно при профилактичен преглед или когато вече има сериозно увреждане на зрителния нерв.”
Другата форма – закритоъгълната глаукома – е значително по-рядка, но обикновено протича драматично, с остър пристъп, силна болка и рязко повишаване на вътреочното налягане.”
“Каквото глаукомата вземе, не го връща”
“Хората трябва да знаят едно – глаукомата е наречена тихият крадец не само защото протича безсимптомно, а защото каквото вземе, не го връща. Атрофиралият зрителен нерв не може да бъде възстановен. Няма лечение, което да върне загиналите нервни влакна.”
Той прави сравнение между зрителния нерв и многожилен електрически кабел.
“Зрителният нерв е като кабел, съставен от хиляди влакна. Когато част от тях бъдат прекъснати, те вече не могат да се възстановят. Именно затова целта на лечението никога не е да върне зрението, а да запази това, което все още е останало.”
По думите му науката работи активно върху технологии за изкуствена ретина и различни невропротективни подходи, но засега нито една от тях не може да възстанови увредения зрителен нерв.
“Напредъкът е огромен, но връзката между окото и мозъка все още остава най-голямото предизвикателство. Денят, в който успеем да възстановим тази връзка, ще бъде истинска революция в офталмологията.”
От капките до съвременните импланти: как се лекува глаукомата
Развитието на офталмологията през последните десетилетия коренно е променило възможностите за контрол на глаукомата. Ако преди години изборът е бил ограничен до няколко медикамента и хирургия, днес пациентите разполагат с широк спектър от лекарствени средства, лазерни процедури и съвременни импланти, които могат да задържат развитието на заболяването за дълъг период.
“Когато започвах кариерата си преди близо 40 години, разполагахме с два вида капки, които свиваха зеницата и създаваха сериозен дискомфорт на пациентите. Днес имаме богат избор от медикаменти с различни механизми на действие и това значително подобри контрола върху заболяването”, каза още д-р Веселин Даскалов.
По думите му именно развитието на медикаментозната терапия е една от причините броят на хирургичните операции за глаукома да намалее.
“Пациентите днес се поддържат много по-добре с лекарства. Това е причината да извършваме по-малко операции в сравнение с преди години.”
Кога капките вече не са достатъчни?
Въпреки напредъка на фармакологичното лечение има случаи, при които вътреочното налягане не може да бъде овладяно само с медикаменти.
Тогава следващата стъпка е лазерното лечение.
“Използваме селективни лазери, които подобряват оттичането на вътреочната течност през трабекуларната мрежа. Образно казано, те “почистват” естествените дренажни канали на окото. Ефектът не настъпва веднага, но при много пациенти е добър, макар и временен.”
Когато и тази възможност се изчерпи, се преминава към хирургично лечение.
Класическата операция остава златен стандарт
Най-разпространената хирургична техника продължава да бъде трабекулектомията – операция, при която се създава нов път за оттичане на вътреочната течност.
“При тази операция създаваме малък канал между предната очна камера и пространството под конюнктивата. По този начин вътреочното налягане се понижава и се предпазва зрителният нерв от по-нататъшно увреждане.”
Снимка: Ани Петрова
Това остава най-често прилаганата операция и в България, но през последните години към нея се добавят нови минимално инвазивни технологии.
Новите импланти – една от най-големите надежди за пациентите
Според д-р Даскалов именно развитието на микроимплантите е сред най-значимите постижения в лечението на глаукомата.
По думите му вече съществуват импланти, разработени по технологии, използвани първоначално в сърдечносъдовата хирургия.
“Днес разполагаме със съвременни импланти, които осигуряват по-добър контрол на вътреочното налягане и водят до по-малко следоперативни усложнения.”
По време на последния Европейски конгрес по глаукома, проведен в Брюксел, са представени резултатите от най-новите клинични проучвания.
“Беше отчетено, че едно от новите поколения импланти – PreserFlo, който в България беше въведен за първи път в Очна клиника „ПЕНТАГРАМ“, показва много добра успеваемост, продължителен ефект и значително по-малко усложнения. Радващото е, че тази технология вече е достъпна и в България.”
Специалистът уточни, че имплантите не се отстраняват след поставянето им и могат да осигурят дългосрочен контрол на заболяването.
Най-важното – операцията не връща изгубеното зрение
Д-р Даскалов подчерта, че нито една съвременна операция не може да възстанови вече унищожените нервни влакна.
“Пациентите трябва да знаят, че операцията не лекува глаукомата в смисъл да върне зрението. Тя единствено спира или значително забавя по-нататъшното увреждане на зрителния нерв.”
Именно затова ранната диагностика остава решаваща.
Защо пациентите никога не трябва сами да спират лечението?
“Глаукомата е хронично заболяване. Лечението е пожизнено. Капките не се поставят за месец или два, а за цял живот.”
По думите на специалиста не са рядкост случаите, в които пациентите решават сами да прекратят терапията.
“Назначаваме лечение, каним пациента на контролен преглед след няколко месеца, а той ни казва: “Спрях капките, за да видя как съм без тях.” Това е една от най-сериозните грешки. Ние искаме да видим как действа лечението, а не какво се случва без него.”
Ако медикаментите причиняват дискомфорт или не постигат желания ефект, решението не е самолечение.
“Пациентът трябва да се обърне към лекуващия офталмолог. При необходимост ще сменим терапията, ще предложим лазерно лечение или операция. Но лечението никога не трябва да се прекъсва по собствена инициатива.”
Снимка: pixabay.com
Храненето, диабетът и начинът на живот също имат значение
Макар глаукомата да не е заболяване, което се лекува с диета, определени фактори могат да окажат влияние върху нейното развитие и контрол.
Според д-р Даскалов диабетът е сред най-важните придружаващи заболявания.
“Диабетът уврежда всички кръвоносни съдове в организма, включително тези в окото. При напреднал диабет може да се развие неоваскуларна глаукома – една от най-тежките и трудни за лечение форми на заболяването.”
Контролът на кръвната захар е от значение не само за общото здравословно състояние, но и за предпазване на зрението.
Специалистът коментира и често задаваните въпроси за кафето и алкохола.
“Не препоръчваме прекомерна употреба на течности наведнъж. По отношение на кафето смятаме, че кофеинът може временно да повиши вътреочното налягане при някои пациенти, затова съветваме то да се приема умерено.”
Той обърна внимание и на връзката между глаукомата и заболяванията на щитовидната жлеза.
“При тиреотоксикоза често наблюдаваме повишено вътреочно налягане. Затова работим в тясно сътрудничество с ендокринолозите – когато се овладее основното заболяване, се подобрява и състоянието на окото.”
Лекарят поясни още кое се поема от НЗОК при глаукома, липсват ли постоянно някои от капките за глаукома, както и темата за детската глаукома.
“Все пак най-голямото щастие е сутрин на визитация пациент да ми каже: “Благодаря, докторе, прогледнах”. И това са поне 10 пациента на ден, не са малко…”.
Цялото интервю на Гергана Хрисчева с д-р Веселин Даскалов в новия епизод на подкаста на БНР “В центъра на системата” можете да чуете ТУК.