Д-р Кермедчиева: редовната профилактика е ключът към дълголетието на зрението

Д-р Ралица Кермедчиева, началник на Отделението по офталмология към Специализирана очна клиника „ПЕНТАГРАМ“, беше гост по тази интересна тема в ефира на Дарик радио. Пред водещия на предаването „Най-добрите лекари“ – Димитър Панев, тя сподели своята рецепта за офталмологично дълголетие от позицията на лекар с голяма експертиза в очните заболявания, който се е сблъсквал в практиката си с различни диагнози.

Цялото интервю по Дарик радио можете да чуете от ТУК.

-Д-р Кермедчиева, генетично ли е дълголетието на зрението или това зависи от нас?

-Разбира се, че има генетична предиспозиция, но ние също трябва да положим усилия и да се грижим за зрението си ежедневно.

-Като деца ни казваха „2 часа телевизия на ден“, а сега екраните са навсякъде, дори и на часовника.
-Така е, когато бяхме деца беше лесно да ни ограничат до два часа, но сега е невъзможно. И аз се опитвам да огранича моето дете, но няма как да се получи. Заобиколени сме от дигитални устройства и цялата ни работа, която вършим, също е върху тях. Няма как да спрем, но поне можем да положим усилия да се погрижим за предпазване на очите докато работим на тези дигитални устройства.
За да не стигаме до т.нар. компютърен синдром, можем да се погрижим за зрителната си хигиена. Да сложим предпазен екран на компютъра, който да намалява експозицията на синята светлина. След това да спазваме разстоянието, от което гледаме дигиталните устройства. То е 35 см. и същото разстояние важи и като четем книга. Ако имаме нужда от изписване на очила да направим тази стъпка, за да коригираме нашата рефракционна аномалия. Също да спазваме правилото 20:20:20 – на всеки 20 минути, поне за 20 секунди да се отдалечим поне на 20 крачки разстояние от компютъра, а най-добре да гледаме през прозореца. Осветлението, което използваме, да не бъде насочено към очите, а към обекта, който четем. И, разбира се, да проветряваме помещението, да има добра влажност на въздуха и ако има климатик в стаята, той да не е насочен към нашите очи.

– Дори очите страдат от климатика?

– Да, защото когато се концентрираме върху тези дигитални устройства се получава т.нар. рядко мигане и слъзният филм, който трябва да е равномерно разположен върху роговицата, се разкъсва и това води вече и до сух синдром.

– Направи ми впечатление това, което казахте за синята светлина и предпазните екрани?

– Да, всички големи компании вече работят в тази посока. Дори ако погледнете телефоните ни вече имат копче, чрез което се превключва на черно-бял екран. Може да го пускаме 2-3 часа преди заспиване. Разбира се, не можем да избегнем напълно синята светлина. Тя освен вредна е и полезна, защото отговаря за циркадните ритми (сън-бодърстване), но можем да намалим експозицията й.

– Светлите очи по-рискови ли са откъм развитие на някои заболявания?

– Светлите очи са много красиви, но са и много чувствителни, най-вече към светлината и към УВ светлината. Не мога да кажа, че са определено рискови и предразположени към точно определено заболяване, но категорично са по-чувствителни. Тези хора трябва да са с повишено внимание към очите си през летните месеци. Задължително е носенето на слънчеви очила с висок УВ индекс на защита.

– Кои са бичовете днес, като офталмологични заболявания?

– За много от тях вече имаме прогрес в диагностиката и проследяването, затова може би вече не са такива бичове, каквито бяха преди години. Но можем да ги наречем социално значими – глаукомата, макулната дегенерация, диабетната ретинопатия са едни хронични заболявания, които трябва да диагностицираме навреме, за да можем в ранен етап да приложим лечението за тях и съответно да подобрим качеството на живот на пациентите.

– Можем ли да говорим за профилактика при тях?

– Разбира се! Защото при профилактиката можем в един много ранен етап да хванем признаците на много заболявания, да ги диагностицираме, проследим и лекуваме адекватно.
Категорично за хора, които имат проблеми, препоръчвам профилактичен преглед поне веднъж годишно, за по-младите може и веднъж на две години.

– Има ли пределна възраст, след която проблемите зачестяват?

– Да, има такава възраст, след 40-45 години. Първото, с което пациентите идват при нас, е т.нар. пресбиопия или старческо далекогледство. Повечето хора, които ни търсят, вече имат нужда от очила за четене.

– Всеки ли развива в един момент катаракта – т.нар. старческо перде?

– Колкото и добре да живеем, и най-вече колкото по-дълго живеем, рано или късно се развива т.нар. старческо перде. Става въпрос за дегенеративно заболяване на нашата човешка леща, която помътнява. Слаба Богу имаме чудесни методи диагностициране и съответно хирургическа интервенция на това състояние.

– На какво ниво сме в България, при лечението на тези заболявания, ако трябва да си сверим часовника, например със Западна Европа?

– Бих казала, че сме на европейско, дори световно ниво. Разполагаме с изключително модерна апаратура за хирургична интервенция и изчисляване на вътреочната леща. Имаме и много голям арсенал от вътреочни лещи, с които можем да осигурим на пациента добро зрение, в зависимост от неговото ежедневие. Има различен вид вътреочни лещи – такива, с които се носят очила за наблизо, такива, които са с удължен фокус, както и мултифокални, които напълно спасяват пациента от носенето на очила. Те са за активни хора, които водят много интензивен начин на живот.

– Всеки сам си избира очила или лещи, но вашите препоръки към какво клонят?

– Всичко е много индивидуално. Трябва да се има предвид, че окото не е само леща. То има и други структури, които трябва да бъдат здрави, за да има добро зрение. Когато имаме здрав терен, можем да сложим всякакъв вид леща. Когато обаче състоянието на окото на пациента не позволява избор на всякаква леща се намесваме ние, за да му помогнем да избере най-добрият вариант.

– По отношение на лечимостта на очните заболявания – казахте, че можем да се гордеем с резултатите?

– Категорична съм в това! България е на много високо ниво откъм офталмологична грижа.

– Има ли още очни заболявания, чието увреждане е необратимо?

– Глаукомата е едно от тях. С уговорката, че става необратимо, ако закъснеем с диагностиката. При глаукомата това, което се опитваме да правим, е да спрем процеса да не прогресира.
Макулната дегенерация – сухата и влажната форма, също беше сред заболяванията, за които не можехме много да направим. От доста години обаче вече се предлагат интравитрeални медикаменти (инжекции в очите), които вече се покриват и от НЗОК. Това означава, че и при макулната дегенерация можем да бъдем много полезни. Но пак казвам – зависи кога е установено заболяването. При много напреднали форми, не можем да постигнем много високи резултати. По отношение на сухата форма на макулна дегенерация, от няколко години там също имаме пробив в лечението. До неотдавна изписвахме само хранителни добавки, но вече имаме апарати, с които можем да влияем и на сухата форма на макулна дегенерация. В очна клиника „ПЕНТАГРАМ“ разполагаме с такъв апарат от началото на годината и резултатите са доста обнадеждаващи за нашите пациенти, което за нас е голямо щастие, защото можем да направим нещо и за тези пациенти.

– Има ли най-прости симптоми, които трябва да ни изпратят при вас?

– Всяка промяна във зрението. Може да е нещо безобидно, например да имате нужда от очила. Но може да се касае и за нещо много по-сериозно. Затова аз винаги съветвам: при най-малките симптоми, направете един пълен очен преглед с измерване на вътреочното налягане, разширяване на зениците и оглед на очното дъно.

Разширението на зениците е важен момент явно?   

Разбира се. Така можем да огледаме подробно задният очен сегмент, ретината, да огледаме за глаукома, за макулна дегенерация, за диабет.

-Питам ви, защото аз например, имам астигматизъм. Но не ме изпрати на лекар размазаната визия, а главоболието.

– Това е, защото вие дълго време сте пренебрегвал размазаната визия. Всички го правим, между другото, но аз като лекар трябва да ви посъветвам да не пренебрегвате тези малки симптоми, защото в дълъг период от време, когато те персистират, вече водят и до нещо по-голямо.

– Така е, проблемите се задълбочават, ако не им обърнем внимание. Ако трябва да обобщим, нещото, което винаги „чака зад ъгъла“ след 40-годишна възраст, е старческото далекогледство. Има ли как да го отложим във времето?

– Няма как да го отложим. Това е физиология, анатомия. Харесвам много мотото „Как да живеем до 100“, но бих добавила към него „Как да живеем качествено“. За мен не е толкова важно да живеем до 100, а качеството на живота, докато Господ ни е отредил, да бъде добро. Затова се стремим ежедневно да бъдем по-добри в нашата работа, за да осигурим по-добро качество на зрение за нашите пациенти. Но все пак всичко е в ръцете на самите пациенти. Да не ходят на лекар, когато вече заболи, а редовно, профилактично. Особено, ако имат фамилна анамнеза. Ще се върна пак на глаукомата, на макулната дегенерация. За катарактата това не важи. Много пациенти ми казват: „Аз да нямам катаракта, защото майка ми и баща ми имаха?“. Тук това няма отношение, става въпрос за нормална старческа катаракта. Но важи с пълна сила за пациенти, които имат в семейството си роднини по права линия с глаукома, макулна дегенерация, диабет – все заболявания, които имат много голяма фамилна предиспозиция.

-Напоследък много нашумя изкуственият интелект, до който се допитваме за всичко. Как и въобще използвате ли го в офталмологията?

– Той е в нашия живот от много дълго време, в това число и в офталмологията. Специалността ни е много бързо развиваща се технологично. Ние разполагаме с много апаратура, която замерва дадени показатели в човешкото око и вътре в тази апаратура са вградени софтуери, които определят дали това е норма или патология. Или пък прогнозира някакъв прогрес на заболяването, имам предвид за глаукомата. Ние работим с това много отдавна. Вече има софтуери, които правят прогноза и за макулната дегенерация, но те тепърва навлизат. Докъде ще позволим обаче да стигне изкуственият интелект и дали ще му позволим да изземе нашите функции – мисля че тук трябва да бъдем малко по-внимателни, за да не се стигне до момента, в който изкуственият интелект измества нашият интелект. Границата е много тънка.

– Докторе, как виждате офталмологията след 10 години?

– Сигурно ще бъде още по-дигитализирана. Единственото, за което се моля, е аз да мога да работя в тази офталмология с моя интелект, да не бъда изместена.

– Проявяват ли интерес младите ви колеги към тази специалност?

– О, да! В тях има голямо желание за тази специалност, защото тя е много интересна откъм патология. Специалността е тясна, но същевременно е поликлинична. Има много заболявания, които ние виждаме първо в окото, преди да са се проявили в други органи. Работим в тясна колаборация с колеги от другите специалности, което прави офталмологията изключително интересна. Освен това тя е много високотехнологична специалност, която ни задължава винаги да бъдем наясно с най-новите разработки. Очният апарат е една много фина, сложна и необходима структура на човешкото тяло. Чрез очите ние приемаме целия свят. Медицината хвърля много усилия в развитието на нови неща тази специалност. В момента се разработват биологично око, изкуствени роговици.